Работническото разполагане е разпространен механизъм в настолните игри, който може да се възприема и като вид драфт на действия. Името на механиката е изключително подходящо, тъй като в повечето случаи на разположение на играчите има фигурки или работници, които могат да бъдат разположени на игралната дъска, за да изберат действие. Обикновено се случва броят на тези места за действия да е ограничен, така че не всеки играч има възможност да заеме определено място, или пък по-късно работниците да трябва да платят с някакъв ресурс или друга цена, за да изпълнят конкретното действие.
Въпреки че първата класическа игра с работническо разполагане е Keydom, излязла през 1998 година, системата все още е налична в инструментариума на най-модерните и успешни игри. Един от най-добрите примери за този механизъм е Stone Age, която е спечелила множество престижни номинации и награди и до днешен ден е много обичана игра. В Stone Age намираме отличен пример за това как играчите могат да изпратят само фиксиран брой работници на определено място, например за набавяне на ресурси, а определени места могат да бъдат използвани само от един играч. Освен това, тъй като играта определя количеството на набавяните ресурси чрез хвърляне на зар, а всеки работник добавя един зар към хвърлянето, този механизъм е подходящ и за влияние върху случайния резултат, генериран от хвърлянето.
Разбира се, с времето този механизъм вече не се появява само и единствено в игрите, тъй като в случая на Viticulture работническото разполагане се комбинира с много други механики. Тук също можем да наблюдаваме, че определени места за действия предоставят по-голямо предимство на първия работник, отколкото на останалите, така че много важна роля играе и това кой ще бъде началният играч в съответния рунд.
Накрая, но не на последно място, играта Everdell: Под сянката на вечния дъб също използва класически механизъм на работническо разполагане. В тази игра е отлично реализирано, че играчите могат да получат все повече и повече работници, така че с напредването на играта да могат да извършват все повече и разнообразни действия. Освен това, тук също срещаме факта, че броят на определени места за действия зависи от това колко играчи играят, а докато първото място, свързано с конкретното действие, може да бъде заето безплатно, второто носи определена цена в ресурси или вече не предоставя толкова много ресурси, колкото за първия работник, който стигне до него.
В заключение, работническото разполагане вече не е нов механизъм, той все още се използва в много игри и работи отлично с други популярни механики. Тази класическа механика, която дава впечатляващи резултати, може да бъде намерена както в простите, така и в най-сложните игри, така че както начинаещите, така и опитните играчи могат да се срещнат с нея.
