В най-основната настолна игра обикновено има само толкова разлики между играчите, колкото е цветът или формата на фигурките, с които се движат по полетата. Синята фигура в Кой се смее накрая не е по-лоша от червената, както и малката кола в Монополи не е по-добра от напердето. Различните способности на играчите, или с чужд термин Variable Player Powers, означават, че всеки играч има различни предимства и недостатъци, или може да извършва действия, които другите нямат възможност да направят, или могат да го направят само по много сложен начин. Една от най-големите магии на тази механика е, че значително увеличава повторяемостта на играта, тъй като ако сме успешни с една фракция, далеч не е сигурно, че ще бъдем успешни и с друга. В същото време е сериозно предизвикателство за дизайнерите на игри да намерят баланс между различните фракции, така че нито една да не бъде в дългосрочен план в неравностойно положение спрямо другата.
Въпреки че различните способности вече са характеристика на безброй игри, има неща, които не трябва да се смесват в тази група. Например, повечето бойни симулации, като X-Wing, където всеки играч играе с различни кораби, и всеки кораб има различни свойства и способности, не могат да бъдат поставени под един знаменател с различните способности на играчите, тъй като тук всяка единица има уникална способност, и ако всичко е уникално, тогава нищо не е специално. Друг такъв пример е изграждането на тестета, тъй като можем да мислим, че в края на играта всяко тесте ще бъде уникално и различно, но всъщност и това не попада тук.
Нека видим някои наистина уникални способности. Terra Mystica и Gaia Project са много добър пример за това как различните раси имат различни способности. Въпреки че тези способности не определят непременно стратегията на играча, в много случаи става ясно, че с дадената раса едно достъпно действие ще бъде много по-привлекателно, отколкото с друга.
Различните способности на различните фракции също са много приложим метод в повечето стратегически игри, с отличен пример Игра на тронове или Scythe. Дори и в по-малко конфронтационни игри, като Тераформиране на Марс или 7 Чуда и Един красив нов свят, където способността на отделните фракции може да има сериозно влияние върху това как играчът може да бъде успешен с всяка тактика и стратегия.
Тази игрова механика получава много голямо значение, когато играчите контролират един единствен герой, и всеки герой има уникални способности, а различните им свойства могат да се различават значително. Отличен пример за това са детективите в Eldritch Horror, където един детектив може да е много по-опитен в познанията за митовете, докато друг може да има по-високи физически стойности. В настолната игра Властелинът на пръстените: Пътувания в Средната земя вече не само има разлики между отделните герои, но и в картите на ролите, свързани с героите, също има съществени различия.
Накрая, но не на последно място, отличен пример за различни способности са Pandemic и игрите, използващи системата на Pandemic, като Забранен остров, Забранена пустиня или най-новата игра, базирана на World of Warcraft, където разликите между играчите се състоят в това какви уникални действия могат да извършват, и може би това е най-същественото, което влияе на активността на играча, тъй като умното и ефективно използване на тези уникални действия е ключово за победата.
В крайна сметка различните игрови способности представляват страхотна механика, без която в някои игри е почти немислимо, а в други създават чудесна възможност, която може да повлияе на стратегията на играча. Както споменах по-рано, тази механика играе важна роля и в това колко пъти може да се играе една игра отново, така че всеки път да предлага нещо ново и предизвикателство за играча.
