Може би на пръв поглед това звучи малко странно, тъй като във всяка игра по един или друг начин трябва да се обяви победител (с изключение на кооперативните игри), но състезанието като механика може да функционира по съвсем различен начин. Един от най-очевидните варианти е, когато играчите се опитват да доведат фигурката си до целта първи. Това е толкова древна механика, че дори от III хилядолетие пр.н.е. в Египет, Ирак и Иран са открити инструменти и изображения, които подсказват за тази игрова механика, например в случая с Senet.
Въпреки това, много настолни игри споделят определени характеристики с тези игри, но не могат да бъдат класифицирани като състезателни игри. Например, характерният механизъм "хвърли и стъпвай" на състезателните игри може да бъде намерен в Monopoly, където играчите хвърлят зарове и стъпват на полета, които могат да им помогнат или да им попречат в напредването, но няма физическа "целевата линия", победата не се постига чрез позиция, а чрез събиране на ресурси.
Обикновено тук се включват и игри, при които краят на играта се предизвиква от определен ефект, като например в Catan, където играта завършва веднага, когато текущият играч достигне десет или повече точки.
Въпреки че състезанието е доста вълнуваща игрова механика, все пак има сравнително малко съвременни игри, които я използват. Една от тях е Downforce, която е класическа игра с автомобилни състезания. Разбира се, играта се опитва да изключи случайния фактор, като използва карти вместо зарове, но пикантността на картите е, че повечето от тях движат не само собствените, но и превозните средства на противника. Освен това по време на състезанието трябва да се правят залози за това кое превозно средство ще спечели. В частта със залозите тя показва сходство с друга популярна състезателна игра, Camel Up, където камили състезават за победа.
Вероятно една от най-класическите състезателни игри е Flamme Rouge, където играчите се опитват да доведат отбора си от двама колоездачи до победа. Тази игра използва една от най-класическите и чисти форми на състезание. Всеки играч може да движи само собствените си фигури, като играе карти, а единствената цел е играчът да достигне целта първи с една от фигурите на колоездача. Тук няма залози и всеки отговаря за собствения си отбор с правилно подбрани карти за движение и добре избрана стратегия.
Както споменахме по-рано, състезанието не е непременно довеждането на фигура до целта първи, а може да бъде и постигането на нещо друго, по-комплексна цел. В случая с Istanbul това е придобиването на пет рубина, в Jaipur е получаването на 15 точки авторитет, докато в Kereskedők völgyé играта завършва, когато осмият ред бъде подреден. Въпреки че в тези игри играта не завършва веднага с изпълнението на условията, а текущият рунд все още завършва, за да имат всички играчи равен брой рундове, така че не непременно играчът, който предизвиква края на играта, ще бъде победителят.
В заключение, игрите с механика на състезание използват проста и стара механика, но развитието на игрите тук също е отлично проследимо и далеч надминава функцията "хвърли и стъпвай". В същото време състезанието като механика гарантира вълнуваща игрова динамика, тъй като победата виси пред очите на всеки играч.
