Днешният ден е празник за феновете на Star Wars, тъй като изминаха точно десет години от последния игрален филм със заглавие Отмъщението на ситите, и повече от 30 години от последващия непосредствено предшественик на филма — Връщането на Джедаите.
Разбира се, не възнамерявам да развалям на никого киноизживяването, като опиша нещо от сюжета, което не би било ясно от първото му представяне, така че всеки може спокойно да чете.
Е, не мога да отрека, че съм голям фен на Star Wars. Като дете гледах първия филм и не бях навършил 14, когато последната част от първата трилогия се появи по кината. В началото на деветдесетте започнаха да излизат и книгите, които четях една след друга, и ме изпълваше възхищение колко комплексна вселена се формира около трите филма. След това дойде трилогията-предистория, която от една страна донякъде накърни спомените от старите филми, а от друга разшири още повече вселената на Междузвездни войни. После George Lucas продаде през 2012 г. създадения от него свят на Disney. Новината раздели феновете и всеки си представяше филми с Мики Маус, но имаше и обнадеждаващи признаци, най-вече когато обявиха, че новия филм ще режисира J.J. Abrams, известен като голям фен на Star Wars.
Тази пролет излезе първото предложение от филма, а през лятото последва истински трейлър — и за мене това беше последното, което гледах преди прожекцията, тъй като исках всички усещания да дойдат от големия екран.
Филмът е точно такъв, какъвто беше анонсът — класически Star Wars, направен от фен за феновете. Разбира се, началната тема и заглавният надпис, отдалечаващ се в безкрайния космос, още в първите минути задават онова настроение, за което всеки фен копнее, и това усещане присъства през целия филм.
Една от най-големите силни страни на филма са персонажите. Всички млади герои са както обичани, така и мразими — в зависимост от коя страна заемат. Всеки от тях е надарен с черти, които вече сме заобичали у Luke, Leia и Solo, а като заговорихме за „старите“ персонажи — естествено всички те се появяват във филма и макар че последните тридесет години са оставили следи по тях, именно с тях вселената на Star Wars става пълна и са такива, каквито сме ги обикнали.
Друга значителна заслуга на филма е, че създателите се върнаха към подхода да изграждат макетите и маските с възможно най-голяма детайлност, което личи на екрана. Не виждаме дигитални персонажи в дигитални декори, а живи актьори, които умеят да преживеят сцените — и това личи. Същото важи и за звездните кораби и космическите битки: макар да виждаме усъвършенствани модели, все пак се водят въздушни сражения с X-wing и TIE изтребители, които спират дъха. И когато става дума за кораби, просто няма как да не спомена смелите изпълнения на Millennium Falcon.
И не на последно място, Star Wars се върна там, където някога е роден. Той остави зад себе си централната планета и се върна на периферията, а сенатските зали бяха заменени от руини, древни останки и кръчми. Силата отново стана мистично нещо, което могат да разберат, схванат и използват само няколко избрани.
Обобщено — макар преживяването да е още толкова прясно, колкото може да бъде, смятам, че получихме истински Star Wars филм, с точно толкова визуални ефекти, напрежение, хумор и драма, че да стигне до продължението след две години. Ако междувременно ожаднеем за малко Междузвездни войни изживяване, догодина филмът Rogue One може да задоволи глада ни.
Важно е да се отбележи и това, че дори тези, които не познават предисториите или имат замъглени спомени, ще се насладят на филма, тъй като низът от конфликти и събития от разстоянието на тридесет години се свързва минимално с Връщането на Джедаите и предишните филми.
Към киносалона — и нека Силата бъде с вас!
